Специфични случаи на облагане с ДДС при ВОП - ІII част

Право на приспадане на данъчен кредит при ВОП на стоки, чийто превоз не завършва на територията на страната или когато лицето се афишира като посредник в тристранна операция, но не са налице условията за тристранна операция.

 

Продължение

 

     В хипотезата на чл. 62, ал.2 от ЗДДС обаче, не може да се твърди, че придобитите от данъчно задълженото лице стоки, ще бъдат използвания за последващи облагаеми доставки на територията на страната, тъй като по документи същите се намират в друга страна, техния превоз не е завършил на територията на България.   Затова според НАП, в случая не са налице материалноправните предпоствки или предпоставките по същество и правото на данъчен кредит не може да бъде признато на основание чл. 73а от ЗДДС.  Изтъква се също така, че в този случай приложимо  решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година, съгласно което за да е налице правото на приспадане на ДК при ВОП, придобитите стоки следва да се използват за нуждите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице.

    По – долу ще представя и позицията на ВАС, която обикновено се застъпва по казуси касаещи правото на приспадане на ДК в хипотезата на чл. 62,ал.2 от ЗДДС, или когато лицето се афишира като посредник в тристранна операция, но не са налице условията за тристранна операция.  

      В повечето случаи, пред ВАС са поставяни за разрешение казуси, при които ревизираното лице (РЛ) е дружество регистрирано в България по ЗДДС, което е декларирало, че извършва сделки като посредник в тристранна операция.   По така декларираните тристранни операции са констатирани нередности, като например липса на реквизити в представените по време на ревизията писмени потвърждения  по смисъла на т. 4 на чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС или е получена информация чрез т.нар. формуляр СКАК -2004 от съответните чуждестранни администрации за нередности при придобиващите дружества по тристранните операции. В много от случите например, придобиващите дружества не могат да бъдат намерени на декларираните от тях адреси или пък в обмена на информация, чуждестранната администрация директно заявява, че придобиващото дружество притежава белезите на т.нар. „липсващ търговец”.

        При такъв тип казуси, според ВАС, спора не е дали са осъществени сделки като част от тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, а какви са правните последици за ревизираното лице в случай, че не е установена хипотезата на тази конструкция.

       Можем да кажем, че практиката на ВАС, по подобен тип казуси е до голяма степен уеднаквена и непротиворечива. Аргументацията в някои решения е по-кратка в други е по-подробна, но навсякъде  аргументите са сходни.    

       Такива например може да открием в  Решение № 6970 от 5.06.2017 г. на ВАС.  Така според заключителните мотиви изложените там, режимът на самоначисляване, приложим при ВОП, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само ВОП) трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит.

     Прави впечатление, че винаги при разглеждането на такъв тип казуси, ВАС набляга на обстоятелствата, че РЛ е отразило в дневника за покупки фактурите, издадени от дружествата прехвърлители по тристранната операция, съответно е отразило в дневника за продажби тристранните операции по издадените от самото ревизирано лице фактури с получатели придобиващите дружества.  След като установи тези обстоятелства,  в повечето случаи посредством съдебно-счетоводна експертиза, съдът стига до заключението, че доставката не е укрита, и съгласно режимът на самоначисляването, приложим в такива случаи, ревизираното лице следва да начисли ДДС и съответно да му се признае и приспадането на данъчен кредит.

      Така в  преобладаващата част от решенията на ВАС се приема, че дори и да не са налице условията за признаване на тристранни операции, то по силата на чл. 73а ЗДДС, за РЛ би възникнало право на приспадане на данъчен кредит по доставките, по които приходните органи твърдят, че е получател, т. е. резултатът за данъчния период не би се променил. Разпоредбата е приложима, тъй като доставките не са укрити и в счетоводството на РЛ са били налице данни за тях, видно и от приетото заключение на ССчЕ.

      Подобни мотиви можем да открием например в  Решение № 15858 от 21.12.2017 г. на ВАС. Там ясно и точно, се казва, че когато в счетоводството на РЛ са налице данни за доставките и същите са декларирани във VIES дакларации, няма основание да се смятат за укрити.  В тези случаи начисляването на ДДС с РА на получателя по ВОП или на посредника по тристранна операция, която не е била призната за такава от ревизиращите, без признаване и на следващото се право на данъчен кредит, е в нарушение на общия принцип за данъчен неутралитет и на чл. 73а от ЗДДС.

    За да достигнат до тези правни изводи, в повечето си решения, върховните съдии изтъкват, че начисляването от органа по приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз - решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Е. S.) и решение по дело С-284/11 ("ЕМС - Б. Т." ООД).

 

           Както виждаме от гореизложеното, по сходни казуси, приходната администрация и ВАС са на коренно различни позиции.  Не може да се отрече, че и двете страни имат силни аргументи. При вземането на решение в практиката или при изготвянето на жалби, следва да се има предвид, че все пак ВАС е последна инстанция по такива казуси.

         12.02.2018 г.

          адв. Бойчо Момчилов